Метаезикът в стихотворението "Де е България" или сексът в българската класическа литература

В следващите редове литературоведи от Безалкохолната Академия на Науките ще разгледат накратко, метафорите използвани в класическото произведение на Иван Вазов,което се оказа основна спънка по тазгодишните приемни изпити. С този си труд, учените ще опитат да внесат яснота в главите на ученици и студенти (а защо не и на преподаватели), за да могат последните да формуллират по-точно техните литературно-интерпретативни съчинения...








ДЕ  Е БЪЛГАРИЯ 
 (стихотворението е наречено така, защото от него наистина не става ясно къде точно е България и каква е нейната роля в събитията разиграли се по долу)


 Питат ли ме дей зората 
 ме огряла първи път,
  (с тази строфа Поетът насочва вниманието ни към един очевидно скъп за него момент, а именно отнемането на неговата невинност. Думата "зора" цели да покаже личното отношение на поета към този акт, като към акт на прераждане, на пробуждане за нов живот- животът на мъж)
питат ли ме дей земята 
  що най любя на света. 
(насочване на вниманието към конкретния образ на интимният партньор. Сравнението със земя, всъщност е анаграма от думата "змея" и играе ролята на препратка към физическите данни на субекта, а именно визия като тази на ламята Спаска)

  Вторият куплет на стихотворението представлява една амалгама от отделни, символично визуализирани моменти от този първи интимен акт:

Тамо, аз ще отговоря, 
 де се белий Дунав лей,
 (моментът на еакулацията- обърнете внимание, че е начален за куплета, което говори че тя е била преждевременна)
де от изток Черно море
 се бунтува и светлей.  
 (анален секс- черно море е метафора за дебело черво. Всеки почивал по крайбрежието му, знае защо...)

Тамо, де се възвишава 
 горда Стара планина,
  (фалическа алегория за състояние на възбуда и за размер)
де Марица тихо шава 
из Тракийска равнина.
 (географска алегория за петинг- Марица е ръ(е)ка, а Тракийската равнина се намира под венериният хълм, известен още като Венер тепе...)

Българийо, драга, мила, 
 земя пълна с добрини,
земя що си ме кърмила, 
  (тук авторът разкрива истинската личност на лирическата героиня- неговата дойка. "добрините" представляват млечното съдържание-3,6% масленост- на дойчината гръд)
моя поклон приеми.
 (все още не е напълно изяснено по какъв точно начин дойката е приела поклона му)

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
  Бележка от автора: За пуританите, държа да отбележа, че не аз съм починал върху млада жена извършвайки с нея някои от споменатите в стихотворението техники.