Строители на съвременна България- кратък исторически очерк част 1

хан Крум инспектира строителна площадка

 Според официалните документи България е построена през 681 г. от строителният предприемач Хан Аспарух, който успява да измъкне обществената поръчка изпод носа на гръцките инвеститори начело с Константин IV Погонат.  Хан Аспарух пръв съумява да вкара землището на България в регулация. Започването на строителните дейности създава нуждата от нови работни места. Това оказва благоприятен ефект върху местното славянско население, което не само, че работи редом с прабългарските гастарбайтери, но и не рядко оглавява клонове на
строителната компания. Сред значимите проекти осъществени от Хан Аспарух е и построяването на първият български хотел- Плиска. След Аспарух поста изпълнителен директор изпълнява Хан Тервел (700-718). Той разширява границите на парцела, като помага на безносият си съсед в нужда, Юстиниан, който в знак на признателност предостъпва част от двора си на Тервел и праща огромно количество строителни материали в България.  В периода 800-814 владелец на България е Крум. Известен най-вече със създаването на първите писани строителни закони, така строги, че мнозина бригадири, губят ръцете и други части на тялото си, защото поверените им работници не използват каски по време на работа. Заради любовта си към градинското озеленяване, под предлог, че пиенето е вредно, Крум изкоренява значително количество лозови масиви и така си освобождава достатъчно място което после затревява с райграс и аранжира с градински джуджета направени от черепите на византийски императори. Разширяване на границите на УПИ, нарасналата плътност на застрояване, както и завишените международни строителни стандарти,  са предпоставки България да изпитва остра нужда от официален документ удостоверяващ пред другите държави, че страната е годна за ползване. Това е причината през 864 година България най-после да се сдобие с акт 16, издаден от византийското ДНСК. Паралелно с това българските строители се сдобиват и със собствени стандарти за техническо писане и чертане. Стандартизацията е извършена от инж.Константин-Кирил (възпитаник на магнаурският архитектурен институт) и неговия брат Методий. Годините от управлението на Симеон I, остават в историята като "златен век на българското строителство". Построени са множество търговски центрове. Най-известният от тях е Мол "Велики Преслав". Със своите книжарници, магазини както и с легендарната кръгла (златна) 3D IMAX кинозала, молът е един от най-престижните в югоизточна европа. Чрез умели борсови спекулации, Симеон подбива цените на имотите на международния пазар и изкупува на безценица парцели край Черно, Бяло, и Адриатическо море, където строи курорти. 
 В периода след смъртта на Симеон (927) при новите шефове компанията запада. Заради протести на строителни работници изпада в криза и през 1018 г. е закупена от  византийска корпорация. През 1186 бригадирите Асен и Петър организират протест и подпомогнати от работническите синдикати успяват да откупят контролния пакет акции обратно и България отново получава независима строителна компания. Този акт налива основите на втория етаж на българската държава, който е завършен през 1396 г. от турски архитекти. По-забележителни събития от този период са арестуването, заради нелоялна конкуренция на Бълдуин, директор на Кръстоносци АД. Строежът на нови апартаменти с изглед към Черно, Бяло и Адриатическо море, собственост на Иван-Асен II. През 1235 шефът на ДНСК получава титлата патриархитект. През XIV в. заради бурни спорове между наследници, България е препарцелирана на множество по-малки имоти без топла връзка помежду си. Това дава възможност на инвеститори от отоманската империя да изпратят строителни бригади в страната и слага началото на продължилото 500 години дюлгерство...